Денят се мени. Мислите – също. Вчера, когато имах здрави зъби на вълк единак, щях да ви кажа, че кайзер пастърмата и сухата луканка са най-вкусното нещо на света. Сега ви казвам, че това е мекия сочен салам с чесън, или хамбурският. Ние, хората, меним убежденията си. Аз, когато сочех кой депутат от нашата партия къде да се кандидатира, казвах: „Ще ходите в богати райони. При богати хора – поне да ви нагостят, да не стоите гладни. Гладните райони оставяйте за комунистите – те и без това са свикнали на глад. И затова ние винаги си печелим с София, както вие - в Ючбунар, Пловдив или Варна.( Имало е нещо вярно в това някога). Това са вашите крепости. Всичко друго си е тако-вало майката.
-Защо?
-Защото основната маса избиратели са в селата. А вие нямате ясна програма по селския въпрос. Ние имаме: селяни, земята е ваша во веки веков – Амин. Плодовете са ваши – во веки веков – Амин. Продавайте, когато искате и каквото искате. Но си плащайте данъците. И край. Те знаят, че водим честна политика.
А вие, като сърбите – со една рука дупе гладе, со друга курец ваде – гледате да го намаате на селянина. А той ви усеща, че хитрувате. Виж, с работниците сте честни – искате фабрики – на ви фабрики. Искате синдикати – на ви синдикати. Искате вестници – на ви вестници. Сега, гледам на будката „Знаме на труда” – какъв пък е този, рехох си. И го взех – на новите синдикати. Няма вече БРС – има ОРПС – Оруспу-партия, както я наричат тук циганите в Дряново. Върти гъз наляво и надясно. Не, това в политиката не върви.
Политиката иска ясна програма, както ти казах, г-н Памукчиев – от три-четири точки. На селянина – земя и малко данъци, на работника – фабриките, на ителигента – заплата, за да живее и да плати тук-таме на някое чисто, къпано путе. Да се освежи, да се ободри и да не ни завижда на нас, на богатите. Тези хубави жени ви вадят очите на вас, на комунистите, г-н Памукчиев. То, аслъ е така – българинът става социалист или комунист като гледа двореца на царя, фабриката на фабриканта и търговеца във файтон. Файтонът и дворецът ви вадят очите. Вземете ги. И какво ще ги правите, като нямате ни ум, ни опит да ги управлявате. Банката и фабриката искат светкавичен ум, бляскава като меч мисъл, искат светкавични рефлекси на борсата и на пазара. Вие ги нямате.
Вие ще се провалите в две неща – в селото и в търговията. Работниците ще въртят фабриките. Те са умни. Те знаят как. Но търговията и селото ще ви таковат майката. Те са таковали майката на много, ще превият и вашите вратлета. Защото те искат простота и яснота – първо – честна търговска дума в търговията, и второ – честни отношения със земята в селото – „земята е ваша”.
-Трудно, много трудно се прониква въс висшите сфери, господин Памукчиев.
Нужни са титанична воля и страхотни усилия, за да се влезе в света на богоизбрните. Те са недостъпни. Те са страшни. Те са опасно хитри, когато бранят местата, парите и милионите си. Вие, младите, тепърва има да ги опознавате. За да се свали един голям държавник, политик в мирни дни , за да се седне на стола му, трябват върховни усилия. Нужен е напорът на една партия, на един комплот. А комплоти трудно стават, защото има една формация в обществото, която се нарича полиция. А тази полиция има една своя вътрешна формация, която се казва разузнаване. И това разузнаване проваля всеки опит за детронация на величията. Или на богатите, на силните като мене. Говоря за миналото, защото и аз принадлежах към тази каста или класа – за мене каста – за вас, комунистите, е класа ( вие всичко свеждате до класова борба). А всъщност, г-н Памукчиев, това е борба за кокала, за хляба, за пържолата.
И борбата за власт не е за справедливост, не е за висши, класови цели – пази боже. Борбата е кой да седне на богатата държавна трапеза. Кой да яде пържолите, кой да пие руйното анхиалско или плевенско вино. Борбата е за влияние, за сила, за банки, за пари. Всичко това се облича в съответната форма и се поднася като безпощадна класова борба. Или като червена, комунистическа зараза според класата и кастата.
В тази борба няма милост. Няма прошка. Няма пощада – борбата е кой кого?
Ние надвихме на 9 юни, вие надвихте на 9 септември – това са, господин Памукчиев, двете възлови дати в най-новата ни история.
Те са паметни дни. На 9 юни ние свалихме дружбашкото братство – Стамболийски, и му взехме властта. Взехме я в името на народа и на народната свобода.
На 9 септември вие, комунистите, свалихте нас и взехте властта с преврат. Не ще отрека, че бе сторено умно, тактично и дръзко. Вие преварихте червената армия в София – и това ви прави чест, като умни хора и хитреци едновременно. Вие натаковахте дявола, преди още да му е смъкнала гащите Червената армия. И този ваш преврат ви осигури властта. Но защо? Защото Дядо Иван бе зад гърба ви. Той ви остави да си правите преврата, а ако работите се бяха обърнали назад, ако танковете на полковник Генов бяха затрещели по прозорците на военното министерство, той, дядо ви Иванчо, милият ви дядо Иванчо щеше да затрещи по тях. И щеше да го смаже. Защото полковник Гено Генов е една овца, едно глупаво шиле.
-Защо?
-Защото е шиле... Глупак. А бе, аланкооолу – танковете ти в ръцете, войската ти в ръцете, обърни ги срещу министерството, вземи властта ти и състави правителство. Влез поне в историята като генерал Корнилов, опитай, но не се предавай. Влезлите в историята остават завинаги там. Те са нейните чада, нейни галеници. Затова, господин Памукчиев, докато има власт, ще има и кандидати за власт. Жалкото е, че тези кандидати не са винаги най-умните и най-хитрите. Зад тях стоят по-умни и хитри, с много пари, които ги упправляват. Три пъти прави преврат Кимон Георгиев – три пъти успява.
-Защо?
-Защото зад него стоят по-умни хора и го направляват.
-Кои са те?
-Съюзът на запасните офицери, действуващите офицери. Тепърва историята ви има да узнава коя банка стои зад него. Кой го кредитира. Кой дава парите. Защото без пари преврат не става.
Вашият преврат успя на 9 септември защото Дядо ви Иванчо, чичко ви Сталинчо даваше парите. И ги даваше, мило момче, от 1917 година насам.
Бре емисари, бре комисари, бре парашутисти и подводничари праща, разклаща дървото и накрая го изскубна. Падането от власт е като едно вадене на зъб без упойка. Е, вярно, трябва да е поизгнил този зъб, но без упойка. Ние на 9 юни извадихме зъба на друшбашите без упойка – понатупахме ги тук-таме, свалихме ги от трона и обявихме пълна свобода и демокрация. Господи, какви комедии съм гледал. Какви падения и унижения на свалени министри са видели тези две очи ( смее се). Колко сълзи, колко хленч, колко обещания – сакън, върнете ми къщата, сакън, дайте ми виличката, сакън, върнете ми чифличето...Падналият няма приятели. Нерон или Цезар, Бонапарт или цар Николай – който и да е от падналите, той няма приятели, няма милост за него. Той трябва да загине.
-Защо? Цезар не е паднал...
-Пада.
-Кога?
-Когато поисква да замени скиптъра на пълководеца с короната на императора. Скиптърът на пълководеца е най-великият символ на властта. И Наполеон бе велик, докато държеше този скиптър с републиканската армия. После блясъкът му изчезна. Ето на, той пада убит от републиканците. Републиканците не искаха да го видят унизен, сразен, мъртъв приживе. Властта е опасна магия и опасна отрова, г-н Памукчиев. Тя прониква като гъбената или като змийската отрова в кръвта, в тялото на човека и край – той е безнадеждно болен вече. И няма лек, няма цяр, няма спасение. Искаш да го свалиш? Добре. Но той има семейство. Има жена, деца, внуци. Има вулгарни зетьове, които смятат, че като са влезли в дома му, че като са станали зетьове на министър, банкер, милионер – трябва да бъде рентирано тяхното влизане в семейството.
Каква низост. Каква подлост. Какво безочие. Бих ви посочил сто семейства в София, където влязоха момчета от народа – хубави, весели, засмени, приятни на вид, които плениха дъщерите с красотата си, но бяха нещастни.
Защо се излъгаха.
Всяко богато момиче, омъжено за момче от народа, се измами. Защото селякът, еснафът, като види хляб, пикае на него и иска франзела. Дадат му франзела, иска царска трапеза, поканят го на царска трапеза – иска да седне на трона, като Кимон, като Дамян Велчев, като генерал Иван Маринов.
И за нещастие – сяда. Защото това е законът на живота – богатият е безпомощен пред хитрия, лукавия, коварния, дръзкия и хитреца, който се преструва.