Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 11:05 - Буров
Автор: burov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2373 Коментари: 3 Гласове:
0



- Сговорът някога смятал ли е, че ще загуби изборите на 21 юни 1931 година ?
- Никога... Но едно на сто имаше все пак презумция, че може да ги изгуби. В България е така – който е на власт, иска да остане на власт. А който докопа властта, гледа да не я изпусне и как да я даде на правнуците си. Не за внуците става дума, а за правнуците. Ето защо, в Америка хората въвели четиригодишен мандат – както в Англия.
За четири години – каквото направиш, направиш. Там избират и полицейския си началник, и свещеника – всичко се избира.
- А в България, вие защо не го въведохте това?
- Не можеше. Всяка управляваща партия идва на власт да се обогати, а не да прави кефа на народа. Това бе цялото нещастие на българската изборна система. Ние, българите, търсим облага, злато, златна мина във властта, а не чест и име – двете сили, двата фактора на прогреса. Просперитетът на българина-политик идва от властта, а не от честта. Затова кметът на село се покварява за една година и на втората вече никой не го избира, освен ако не направи машинации с властта. Всеки новоизбран кмет идва с надеждата да манипулира хората, да обработи общественото мнение, че е честен, прям и откровен, а той е мошеник. Кмет значи хитрец. Кмет значи добре замаскиран престъпник по душа, който не може да си намери другаде добре платена работа и посяга към общинската каса. Нека кмет да става учителят – за две години, а след това пак да се хваща за училището. Но да е учител, а не професионален политик.
България, господин Памукчиев, е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализмът е нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката. Аз бях преди всичко банкер, финансист. Цвятко Бобошевски – министър на търговията – бе юрист, имаше професия човекът. Без професия ли е някой – не бива да се допуща до политиката. Това е гибел за народа.
- Господин Буров, Вие тук си противоречите.
- Защо?
- Защото Ляпчев не е имал голямо образование и е бил професионален политик.
- Дипломата не е гаранция за просперитет в живота, господин Памукчиев. Той четеше много. Познаваше отлично световната икономика и политика. Бе във връзка с всички финансисти – той самият е голям финансист. Бе министър на финансите в кабинета на Александър Малинов през 1910 година – от 5 септември 1910 до 16 март 1911 година. След като падна правителството на Малинов, дойде на власт нашата партия и кабинетът се състави от Иван Евстатиев Гешов.
- Кой стана министър на финансите?
- Теодор Теодоров – също юрист, банкер, умен човек. Ние, хората от Народната партия, давахме линия само на богати, умни и с професия хора. През 1897 година направихме Иван Вазов министър на просветата, защото имаше най-богатата и най-стабилна професия на света – писателството. Тази професия го издигаше високо-високо над нас и даваше име и знаме на нашата партия. Така че Ляпчев може да не е имал диплома на висшист, но е имал пипе. А пипето се проявява в личната ти работа. Ляпчев умря и остави на жена си едно наследство от 360 милиона лева... Остави и къщи и имати за 370 милиона лева – общо 730 милиона... Иди и спечели и ти толкова, господин Памукчиев, и после аз ще те питам тебе – имаш ли дишлома от Женева или Прага, от Лондон или Кеймбридж. Пет пари не чини нито една диплома, когато нямаш нищо за гърба си. Дипломата е само авторитет, за кураж, за самочувствие. Тя носи само ядове, а парата носи самочувствие и наслади. Който има пари отива в кабарето да се весели, да пее, да танцува. Да се почувствува млад, силен, красив. Кабарето е за това – да повдига самочувствието на човека. А на вас първата ви работа, като дойдохте на власт, бе да премахнете кабаретата.
- Те бяха премахнати вече.
- Кога?
- През 1943 година.
- Няма такова нещо.
- Има. Закрити са, поради бомбардировки...
- Бомбардировките станаха през 1944 година. Кабарето е място за развлечение. Това не е публичен дом, господин Памукчиев. Затова всяка богата държава има кабарета и това е едно от мерилата за богатството на една държава. Има ли барове, вариетета и кабарета – значи държавата е богата. Няма ли - или се готви война, или е много-много бедна.
- Кое бе най-хубавото кабаре в София?
- „Нова Америка”, „Прентан”, „Паризана” до (1929 година), „Ориент”, „Етоал” – това впрочем бе бар, на улица „Малко Търново”. Аз като сериозен човек, като министър, не съм ходил по кабаретата, но съм водил госил – колеги, приятели, банкери. Това е място за разтуха и смях, за песни и игри. Човек има нужда от това, защото ежедневието ни убива. Ако не се посмеем, не се повеселим – умираме. Българинът страшно обича песните и игрите, но не обича да пилее за тях. Кабарето иска много, много пари. Ние, българите, като че ли сме прокъланти вечено да сме без пари. България е имала пари само веднъж – между 1908 и 1911 година. . Тогава вървяха златните монети, звонковете и те се ценяха по-малко от книжните пари. Това е парадоксът на времето. Моито чиновници се биеха и караха за книжни пари, не щяха наполеони – късали им джобовете. .. Ох, кога ще се върне това време. Никога....
............................................................

- Кои са били най-скръбните мигове в нашата история?
- Първо, византийското иго от 150 години. Второ, турското иго от близо 500 години. Разкъсването на България от Берлинския конгрес през 1878 година, Междусъюзническата война, Европейската война, Ньойския договор, това са най-злочесттите мигове. Аз не смятам разните земетресения и природни бедствия за нещастие за народа ни. Те са навред по света. Нещастие е когато ти разкъсват родината, когато ти вземат брата роб – това е велико нещастие. Аз, като човек и като българин, плача за всяка народна беда. Но тя не идва сама – едната вика другата. Затова държавата и държавникът трябва да мислят отдалеко, за да предотвратят нещастията. Банките у нас винаги са мислили как да предотвратят нещастията и фалитите. Това впрочем е грижа и на държавата. Който става държавник трябва да мисли преди всичко за държавата, за родината си, след това за себе си. И затова в България ние нямаме нито едно произведение на литературата, в което да е описан държавник като Пит Стари, Пит-Млади, като Наполеон, като Клемансо или като Марщал Фош.
- Те големи държавници ли са?
- Много големи. Френският маршал Фош стана даже главнокомандвуващ на съглашенските войски през 1918 година и постави Германия на колене. Това е велик ден за Франция и за френската държава. Ние, българите, бихме дали душата си за такъв щастлив ден. Камбаните бият, свещениците в тържествени одежди вървят по улиците и пеят. Народът ликува. Децата се прегръщат и плачат. Старците целуват войниците, офицерите... Германия е на колене. Кайзерът моли за милост. Принц Макс Баденски иска примирие. Цяла Германия стене и вие от болка, мъка, от отчаяние. Маршал Фош тържествува. Ето, тези мигове, господин Памукчиев, превъзпитават нацията и карат французинът да се чувствува горд и щастлив. Това си струва и жертвите и труда.
Аз, като военен, като войник, мога да разбера радостта на Франция. И вярвам, всеки ще я разбере. Само през 1913 година ние изживяхме такава радост, но за кратко време.
- Маршал Фош можеше ли да бъде избран за президент на Франция тогава?
- Разбира се, че можеше. В Америка това е ставало. Ето първият президент на Щатите става Георг Вашингтон и изкарва цели два мандата. Когато му предлагат и трети мандат, той казва: „Не, никога.” „Защо?” – питат го. „Защото –казва той - всеки един политик се изхабява и уморява за четири години. Осем години са предълъг срок. Затова си изберете друг президент. Аз не мода да дам повече нищо на моята страна. Тя иска млади, енергични хора, с размах и с и любов към работата. Не към парата, към работата. И който дойде след мен, да декларира веднага всичките си имоти - да се види какво има, какво притежава, какво е спечелил. Ако не е спечелил нищо – значи той е негодник, некадърник и бездарник. Ако е спечелил – как го е спечелил, с какви средства? С ум, с такт, с воля, с маневри, с почтени сделки или с мошеничества. Ако е с мошеничества – вън. Той не е за Америка. Америка трябва да има способни, честни и богати президенти. Да не ламтят за пари, а за име, за чест, за потомството си – да му оставят честно име. Ето такъв човек ще си изберете. Аз ще гласувам за него. И моля ви, никога не го оставяйте да ви измами. Разнищете ризата до конец. Вижте и калта под ноктите му – да няма в нея отрова. Америка има нужда от умни и честни управници.”
И тогава идва на власт вторият по ред президент Адамс... Разнищват го, разпердушинват го и той казва: „Господа, ако продължавате така, вие няма да намерите човек за президент. Ние всички сме търговци. А търговията и банкерството значат удари, сделки, умение да се лавира, да се търгува. Търговията е узаконена кражба. Какъв праведник мога да бъда аз...? „ Щом си го признаваш, щом не го криеш, щом го казваш отркито, значи ти си умен и честен човек – отговаря комисията, която го разследва – и ни ще те подкрепим. Ще те предложим за президент.” И го предлагат. Георг Вашингтон обаче въвежда една много умно замислена и опасна за нашите условия в България система на изборите. Там, примерно в щата Пенсилвания, Калифорния, навред, един избирател със своя глас може да вкара в парламента депутат и от неговия глас да зависи избирането на самия президент.
- Как става това?
- По много умно измислен начин. Примерно в щата Пенсилвания се избират 50 депутата за Конгреса, а сега има 1 милион и 1 избиратели. Ако демократите получат 500000 гласа, а републиканците 500001 гласа, републиканците вземат и петдесетте мандатта в Конгреса. Така е и в изборите за президент. ... Който има един глас повече – той става президент. Това е нагласено така, за да знае избирателят, че гласът му има тежест, че той е избрал президента.
- А в България не може ли да се приложи тази система?
- Можело е някога, но вече не може.
- Може?
- Защо в южните страни, където има много безделници и гладни, където всеки се смята за по-умен от другите, всеки иска да става депутат. И продава къща, жена, залага всичко, печата афиши, свиква събрания, агитира и иска да влезе в парламента. Няма страна в света, където борбата за партии, за власт, за депутатство да е така болезнено остра, както в Гърция и в България. Това са двете страни на света, където пропорционално на населението се подават най-много кандидатури за депутати.
- Но това е хубаво.
- Не е хубаво.
- Защо да не е?
- Защото се хабят сили и времето на хората. Всеки български избирател трябва да ходи на събрания, да слуша, да мисли, да решава, да избира. Българинът не е богат. България не е Америка, нито Англия, да има колонии. Той, българинът, разчита, както неведнъж съм ти казвал, господин Памукчиев, само на своите голи ръце, на нищо друго. Той трябва да работи. А изборите, забележи това, правителствата ги насочват по някаква хитро скроено игра, в най-усиленото работно време или през пролетта, или през есента. Ние, сговористите, през 1931 година съще не направихме изключение. Насрочихме ги на 21 юни 1931 година, в най-усилената полска работа – когато селянинът ходи да коси, да жъне, да копае, да оре, да полива зеленчуци и хич не му е до избори. Тогава именно стават най-големите шашми. Ако изборът е зиме, ако е тихо, спокойно време, селянинът ще помисли и ще избере по-учения, по-умния, а не профанерията. Депутатите в България са били винаги резерв на профанерията и авангард на лакомията. (хахаха) Винаги съм се възмущавал от това, защото българинът и България не заслужават тази участ.




Гласувай:
0
0



1. eien - Интересно ми е!
02.06.2008 15:53
Благодаря!
цитирай
2. vkolev22 - абсурдно е!
02.06.2008 19:07
Ат. Буров да е дал такова интервю на Памукчиев. Това са си негови фантазии.
цитирай
3. merita - Заинтригувана съм!Много мъдри ...
09.08.2008 19:56
Заинтригувана съм!Много мъдри разсъждения.Не познавам достатъчно историята на този българин но си заслужава да почета нещо повече за него.Благодаря за предизвикателството!Поздрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: burov
Категория: Бизнес
Прочетен: 72367
Постинги: 31
Коментари: 12
Гласове: 531
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031