Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 10:52 - ГРЕШКАТА НА ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК Е, ЧЕ НЕ МИСЛИ ЗА ВЕКОВЕ
Автор: burov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1150 Коментари: 0 Гласове:
0



-България никога няма да прокопса.
-Защо?
-Защото сме прокълнати като народ, да се хващаме винаги за този, който ще загуби войната, политиката или главата си.
Ние като по някакво чудо божествено проклятие отидохме в 1915 година на страната на губещите – Турция, Германия и Австро-Унгария. Бог ни бе взел ума, Бог ни бе наказал тогава да ослепеем и не видим, че четири държави – три негодни вече империи и една все още годна за война България, няма да спасят себе си, камо ли победите си. В 1915 година германците бяха спрени при Сома, французите се сплотиха и съединиха с английските войски, всичко бе ясно, войната бе изтървана. Но ние тъкмо тогава влязохме във войната. И загубихме. В 1941 година пък се хванахме за Германия, която уж побеждаваше. Която уж жънеше успех след успех и победи и победи Франция.
Но пак загубихме. Кукувица ни изпи ума на 1 март 1941 година, че Германия е само една 60-70 милионна държава, че Русия е 200 милиона, че светът е два-три милиарда, а от лагера на Хитлер има само някакви си сто и двайсет милиона – Италия бе извън строя още в 1940 година. Италиянецът се бие само в романите на Гарибалди. Италия в 1911 година обяви война на Турция, когато видя, че срещу Турция се изкова Балканският пакт, блока на българи, сърби и гърци, плюс сто хиляди черногорци.
И ние, българите, поехме издръжката на цялата черногорска армия, на народа, като му дадох-ме хиляда вагона жито и царевица да се прехранва и по 1 златен лев на войник – издъжка на ден. Аз срещнах тогава министър-председателя Иван Гешов и му казах:
- Братко, ще ядем дебелия. Сърбите, които са роднини и съседи на Черна гора, я не щат, а ние я поемаме. Защо?
Той мълча, мълча и каза:
-Защото са бедни. А са армия. Имаме нужда от тях.
-А защо не поделихте разходите между сърби и гърци. Нали сме уж съюзници?
-Не искат. Те си правят сметките отдалеко. Иначе ще се разтури съюзът.
-А знаеш ли ти – казах му аз, - Итаия се готви да щурмува Триполитания (днес Либия), че иска да вземе колонии в Африка за наша сметка?
-Ние – каза той – си правим нашата сметка да излезе добре. А как я прави Италия, не знам.
Ето възела, ето нещастието на българския политик, господин Памукчиев. Той прави сметката си за момента, за минутата, а не за векове.
И Сърбия, и Гърция в 191-1912 година си направиха сметката за векове. Тези две държави тай-но са се разбрали да дават вид, че ще делят загубите накрая, че ще дадат преднина на Бълга-рия, че ще изплатят борча й, пожертвуван за Черна гора, докато я впримчат веднъж в общия съюз. Във всички учебници се пише – и то с профанска наивност и глупост – че българите, Гешов, били подготвили Балканския съюз. Глупости. Той бе подготвен от Германия и Русия. Тези две държави имаха интерес от войната, а вместо тях спечели Италия. Тя разбра, че Турция е слаба, че няма да може да изтегли войските си от Балканския полуостров и нахлу в Триполитания.
Разделила армиите си на много места, Турция загуби войната с Италия и отстъпи.
Италия спечели благодарение на помощта на Германия, която си въобразяваше, че ще я задържи в Тройния съюз – Германия, Италия, Австро –Унгария. Но не стана така. Италия се откъсна от Германия, на нейно място влезе Турция. И така Тройният съюз пак стана троен, а България бе като юрнек, като гребена на петел отгоре, за украса. Ние мобилизирахме 870-хи-лядна армия и още толкова писари, чиновници, бирници, изземателни команди. Българката в село трябваше да храни една 1 милион и 700 хилядна армия. Един милион и седемстотин хиля-ди гърла зееха през войната и чакаха хляб от ръцете на нашите майки, жени и деца. Страшна трагедия, ужасен живот, господин Памукчиев. Това ми показа, че българското село е един брашнен чувал, че колкото повече го тупаш, повече пуща. Нашата земя няма цена. Нашата земя е райска земя. Тя издържа на тригодишна тежка война и на още три години страшен мир. И тука, няма защо да го крием, има заслуга онова славовишко добиче – Стамболийски. Той създаде условия на селяните и на гражданите да орат, да сеят и да продават на пазара. Така се съживи земята, съживиха се хората и им стана леко. Почна да им се ходи по света на печал-ба и задуха по Америка, Австралия. Печели, печели българинът и се връща да купува ниви.
Ето, този световен феномен, го няма никъде другаде по света. Нито сърбинът, нито гъркът, нито румънецът, никой не прави като българина селянин. Да не донесе на жена си нищо, да не купи на децата си нищо, да пести пари за една келява буренясала нивка. Кой ще продаде свястна нива ? Няма кой. Пък и да има - чорбаджията в село за какво е? Той ще я купи и я за-лепи на чифлика си, на имота си. А нашенецът, дето е робувал пет години в Америка и е копал въглища под земята, купува келемета и прави ниви, прави гемимлик от тази земя и я прави градина.



Тагове:   мисли,   политик,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: burov
Категория: Бизнес
Прочетен: 111285
Постинги: 31
Коментари: 12
Гласове: 531
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031