Българинът не познава световното развитие на външната политика и прийомите на тая световна външна политика. Съзнателно, предвидливо, може би нарочно, години наред на българина му е внушавано от Батенберг, от Фердинанд:” Ти остави политиката, българино. Гледай си ралото. Гледаи си плуга. Ние ще оправяме тази политика.” И така, в 1911 година, когато тука, на Балканите, се подготвяше Балканската война Италия реши да грабне Триполитания от Турция. Триполитания е взета от Турция в 1835 година и присъединена към империята. Но Италия реши да я вземе от Турция за себе си. И заби ножа в гърба на Тройния съюз – Германия, Австро-Унгария и Италия, като нападна най-големия приятел на Германия – Турция. Обяви й война, бомбардира пристанищата на Бенгази, Дерна и Тобрук и ги превзе. Турция се видя в чудо. Тя се изплаши още повече от трите балкански държави, които образуваха коалиция против нея. И също й обявиха война. Турция веднага подписа мир с Италия, отстъпи й Триполитания и се насочи към България. Преди това в 1911 година Австро-Унгария си присвой напълно Босна и Херцеговина. Те бяха турски провинции, за които претендираше Сърбия. И се почна едно упрекване на Сърбия към Русия, че тя подпомагала Австро-Унгария. Повтори се историята с барон Ерентал...
-Кой е той?
-Австро-унгарски външен министър в 1909 година. Той, за да разяри, да насъска балканските държави против Русия, съобщи на света, че имало таен договор между Русия и Австро-Унгария: Русия се съгласи Австро-Унгария да вземе Босна и Херцеговина за себе си, а да разреши на Русия да минава през Дарданелите... Имало е такъв договор, но Ерентал пръв извести за него. Той заби ножа на Русия и постигна целта си – да я намразят и сърби, и гърци, и черногорци. Само българите не я намразиха, защото това тях не ги засягаше.
Обаче България в 1912 година подписа договор с гърци и сърби при следните условия – българската армия да оперира срещу Турците по посока Одрин и Цариград, в Източна Тракия, а Сърбия – в Македония. Без да помисли някой, че всеки, който влезе в един град, ще го обяви за свой, за своя територия. И така стана. Сърбите влязоха в Македония, без да пукнат пушка и стъпиха в Прилеп. Така е – който е умен, той печели. Който е глупав – плаща и го храни. Ние плащахме цели двайсет години дългове на гърци, сърби и румънци, англичани и французи заради тази наша външна политика в 1891-1912 година.
Ние загубихме две войни. Ние платихме над три милиарда репарации и контрибуции. С тези три ми-лиарда златни франка България можеше да купи сто милиона крави и волове, сто хиляди трактори и вършачки, поне 400 000 автомобила, по пътищата да има само асфалт и рози. Три милиарда, три милиарда господин Памукчиев, плод на глупава и наивна външна политика...
-Но и вашата политика на Сговора не бе по-умна, господин Буров.
(Мръщи се)
-Какво имате предвид?
-Вие, правителството на Сговора, подписахте спогодбата „Моллов – Кафандарис” и отстъпихте Беломорска Тракия на Гърция. Продадохте я.
-Аз не.
-А кой? Сговора я е продал...
-Сговорът никога не е бил едно хомогенно цяло. Сговорът бе на два фронта, на две крила. Сговорът имаше две правителства. Нещата се стекоха така, че Гърция реши да вземе на всяка цена Беломорска Тракия и я взе. Тя нападна България през 1925 година, атакува ни откъм Пиринския край и се опита да нахълта в България. Тогава България мобилизира силите на Македонската организация, на народа, на войниците и спря нашествието. Светът гръмна – „Война между България и Гърция”. „Гърците разбити и пленени”, „Откъде малка и бедна победена България има войски, има сили да спре нашественика Гърция”. Ето къде удари добре платената и добре дирижирана европейска преса.
Нас ни обвиниха, ч ние имаме огромна армия, че ВМРО е една каста, един клон на българската армия. Че България отново е един барутен погреб, един арсенал. И Гърция спечели симпатиите на света. Светът не познаваше нещата – и не го интересуваха. България бе поставена на подсъдимата скамейка, като опасен агресор, като страшна военна сила. В Югославия, Гърция, Турция, Румъния най-вече се поде истинска война против България. Румъния струпа на северните ни граници и в дълбочина една сто хилядна армия. Готова да влезе в България, както в 1913 година. Югославия също мобилизира една 56 хилядна армия. Стана деликатно положение. И ние, с риск да не загубим всичко, за да вземем поне някой лев, се съгласихме на този акт – спогодбата „Моллов – Кафандарис” да ни се плати нещо.
-Господин Буров, това не е оправдание, вие го осъзнавате добре.
-Аз кавам фактите. Русия в 1891 година, страшно възмутена от убийството на министъра на финансите Христо Белчев, замисли убийството на Стефан Стамболов. Прати две чети, но и двете бяха разкрити и разпиляни. Прати наемни убийци, но Стамболов бе въвел най-опитната и най-опасната тайна полиция и разкриваше всеки заговор в зародиш. За жалост, Гърция и Англия имаха в нашето вътрешно и във външното ни министерство свои агенти и те им обаждаха всички, което се готви там, което става там. Баучер, какво бе Баучер, освен един най-обигран журналист и един прекрасен разузнавач на английското външно министерство.
Война на нерви е войната в политиката, господин Памукчиев. Ние не умеем в решителните моменти да си владеем нервите – както на 16 април 1925 година, при атентата в черквата „Света Неделя”. Ако тогава властта бе проявила такт и благородство, ако бе наказала само атентаторите от черквата „Света Неделя”, светът щеше да прецени България като една умна, цивилизована страна, като една голяма и силна държава. Но ние се отдадохме на емоции, на омраза, на зло – и станахме за смях на Европа и на света.