- Господин Буров, на какъв принцип се подбираха хората за това висше училище, за Свободния университет?
- В България е имало винаги само един принцип – на способностите – там привилегии няма. Там застъпничество няма. Там има изпити. Който покаже голям успех, той влиза. Който е с малко дарбица – вън. Ако ще баща му да е цар Фердинанд – вън. Цар Борис е бил на-посредственият юнкер във Военното училище. Най-способните хора ставаха комунисти – какво бе това проклятие, но бе така. Гео Милев, вашият кумир, господин Памукчиев, не бе голям офицер, не бе и голям поет, но стана голям комунист – и вие го превъзнесохте до небесата. Не бива така – на всеки трябва да се отдава заслуженото внимание. Йордан Йовков като оратор бе нула, но като разказвач бе магьосник.
Всеки човек би трябвало да знае дарбата си.
- Коя бе дарбата на цар Борис III?
- Да управлява. Да намира хората, които му трябват в момента.
- Това дарба ли е?
- Най-важната дарба. Да умееш да намираш хората, които ще ти свършат работата в момента. Не за векове, не завинаги, а в момента. На 9 юни му трябваше професор Цанков и полковник Иван Вълков – намери ги. Точно те му трябваха. И те разчистиха блатото и миазмите на режима на дружбашите, на Стамболийски. След това намери мен, Андрей Ляпчев и ние оглавихме правителството.
След като ние управлявахме четири-пет години, ние естествено се изхабихме. Като овни в стадо, което четири-пет години са оплождали. Трябват нови овни за оплождане на властта. И той, цар Борис, нареди така, ние – Сговорът, да паднем в изборите на 21 юни 1931 година и да дойде на власт правителството на Александър Малинов – на Народния блок.
Господин Памукчиев, аз искам да ви науча – поне вие да умеете да четете историята такава, каквато е, а не каквато ви я сервират в университета, в живота, в политиката. Ето на, сега се вършат промени, сега се правят преобразования от вашата преглупава и презелена партия. Тя е глупава като овен, зелена е като зелена тиква или кратуна. И прави глупост след глупост.
- Какви глупости прави?
- Сто пъти ви го казах вече – първата глупост е да си въобразява, че хората са равни, когато те не са равни. Че щяло да има равенство, а такова равенство няма нито в живота, нито в природата. За равенство плачат само безличните, бездарните хора. Те искат да си останат каквито ги е създала природата – безлични и бездарни, и всички да се приравняват по тях. Ти може да си гений – в равенството на вашето общество ще си остането нищо – равен на безличните, равен на бездарните. Вие искате да въведете безплатна медицинска помощ за всички - това е хубаво. И дано остане, но няма да остане – защото и лекарите като нас, банкерите – и те са различни. Има хора, родени гениални лекари и банкери, но има и сиви, посредствени хора. А заплатите ще са едни и същи. Не може така. И не бива така да е. Талантът трябва да се плаща в злато (талант значи злато). Геният – в злато, платина и диаманти – а сивият човек – да се сърди на баща си – не му е дал зародиш милият, не го е направил гений.
За мене патентован сказчик на вашата партия бя някога Асен Златаров. Отидох да го чуя един ден – и се отчаях. Той говори шаблони. Говори със заучени фрази. Говори познати неща, но ги украсява със спомените от своя личен живот. И те са именно най-интересното. Със спомени от нашия личен живот, ние лекторите от Свободния университет, занимавахме студентите. И ги подготвяхме за живот. В някои хора личните спомени са безценен национален капитал. И жалко, много жалко, че толкова гении минаха пред моите очи и никой никога не записа техните думи и спомени, техните мисли и удари. Защото в живота всичко се довежда до успехите, до ударите, да използвуваш момента, г-н Памукчиев, да нанесеш своя световно рядък удар, както Пастьор, както Дарвин, както Фройд, както Гьоте, или Юго. До каквото се докосва Юго, все е гениално – роман, поема, стих – всичко е гениално.
България в това отношение не показа себе си, защото прави глупост след глупост.
Вие, господин Памукчиев – помнете ми думата – ще съжалявате един ден, че сте поставили Кимон Георгиев за министър-председател на България и Дамян Велчев – за военен министър. Ще съжалявате и ще плачете горко – защото те двамата имат по едно ужасно качество – което аз ужасно презирам.
- Какво е то, г-н Буров?
- Кимон – да се съгласява с всички. И Дамян – да мълчи за всичко. Мълчи си и си прави, каквото той си е наумил. Друго не го интересува. И вие, комунистите, си намерихте майстора в негово лице. Той ще ви го върне тъпкано, ако не се сетите да го изгоните. Човек, който мълчи – значи таи нещо. Значи, че ти крои кюляф за него. Шопът не мълчи – той си казва ясно и откровено това, което мисли, но го казва с виц, с шега, с подигравка.
Няма по-умен от шопа в света. (Бегай Бе, Буров. Само през тракийският ми труп.)
Няма по-мъдър клон на българщината от него. Това е клон от едно велико дърво, наречено България – на това дърво има клон Добруджа, клон Македония, клон Тракия, клон Мизия.
Това бе през пролетта на 1931 година – минах да заобиколя селата, да сверя часовника си с шопите. Защото шопът е най-точното мерило – кога една власт ще падне и кога ще загуби. Щом като шопът дигне ръце от една власт – да знаеш, тази власт ще падне. Защото той е прям, открит, смел и не се бои да казва истината. А това е много важно. Аз не вярвам на лукавите люде край манастирите, край оживените пътища, край ханчетата. Вярвам на натуралния шоп.
В Свободния университет – за който започнахме разговора днес – имаше една учебна дисциплина, която се наричаше „Разузнаване психологията на българина, на народа. И тя бе най-важната дисциплина след търговското разузнаване. Който не познава психиката на народа си, той губи изборите. Александър Малинов, често ходеше да чете лекции – безплатно, разбира се, като всички нас – и той бе слушан с голямо уважение. Той бе магик на камерното слово в зала, в салон, в училище. Голям оратор бе.
- Г-н Буров, вие как узнавахте кой студент в Свободния университет е способен и кой не е? Кой има качества и кой не?
- Имах си свое разузнаване там. Освен това аз правех събеседвания със студентите и узнавах по техните отговори кой има ум, кой не. Кой може и кой не. Кой задава интересни въпроси и кой тълкува правилно онова, което аз искам да не кажа. Да го скрия. Да чете задните мисли на събеседника си или на партньора си в търговията. Това е гениалният замисъл на дипломата и на търговеца – да надзърне в задния двор на съперника си и да види тайната му там. Дипломат, генерал или търговец, който не умее да пази тила си и който показва задния си двор, е обречен на поражение. Вие, комунистите, сте големи дяволи и не позволявате да се надзърне във вашия заден двор сега.
- Защо смятате така?
- Защото е така. Вие например не говорите за вашите мними приятели – предателите във вашата партия, или казано на полицейски език – агент-провокаторите. Премахвате си ги един по един тихичко, мълчаливо ( както естествено и ние ги премахвахме някога, както ще ги премахва и всяка партия). Но вие, комунистите, съзнателно и преднамерено, господин Памукчиев, ръсите задния си двор с розово масло и одеколон – да не мирише. Вие представяте всичко само в розови краски – и всички ваши дейци са герои. По ръста и ранга на героите си вие биете всички други партии, взети заедно. Вие представяте за красиви и най-грозните неща. Това е преднамерена, обмислена политика. Сталин например не е позволил на нито един дипломат в Москва, в това число и на нашите двама дипломати професор Михалчев и Стаменов, да отидат до някое село, до някое градче - да видят как живее народът там. Не. Няма такова нещо. А ние, глупаците от Сговора, някога пущахме да ходи всеки където си иска и да наднича в задния ни двор. Правехме глупости и ние, но Сталин не прави глупости.