Богатият човек трудно се подкупва. Няма с какво.
Той си има ниви, къщи, пари, роднини, приятели.
Сиромахът няма нищо. И агент-провокатори са ставали винаги нейкобалдьоновци или бедни, гладни, неуспели попове като поп Кръстьо. Синът на Каблешковци – Тодор Каблешков, не е можел да бъде купен или да стане предател. Може Балдьовеца Нено, голтакът...
От голтаците се очаква всичко лошо. А вие създавате, г-н Памукчиев, армия от голтаци, пролетарии, селяни без земя, работници на една гола надница – това не е народ. Това си нищи духом същества, зависими от себеподобните си или от ратаите си. А ратаят си остава ратай по дух, ратай по помисли, ратай по възпитание. Той възпитава още по-низки ратаи. Степента на падението ви, господин Памукчиев, ще бъде голяма, много голяма, но аз не мога да я видя. Вие ще изопачите историята, географията, политика. И ще пишете лъжи за нас, за богатите.
-Защо лъжи?
-Защото не ни познавате. Четох в една история, вие хвалите като голям политик един Ленин, един Сталин и ги величаете до небесата. Но кажете къде е роден Ленин? В град Симбирск, в Сибир, в Азия...Къде е роден Сталин? В градчето Гори, в Грузия. Къде е Грузия? В Азия.
-Не е в Азия.
-Всичко, шо е свързано с Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, това е Азия.
Азия по дух, Азия по манталитет. Двама азиатци са поели командата и теорията на вашата идея, на вашата идеология, на вашата партия. Добре, тези азиатци плащат ли данък на Азия? Плащат. Тези азиатци имат ли в кръвта си примеса на азиатска жестокост, свирепост, безпощадност и гонене до дупка на врага? Имат го. Азиатецът не знае що е това милост, що е пощада.
Азиатецът Ленин е ранен. Той предава властта. На кого? Не на триумвирата Лео Троцки – Каменев – Зиновиев – трима евреи в ръководния екип на болшевишката партия и в държавата, а на братовчеда си, на азиатчето Йосиф Джугашвили – Сталин. Забележи това, господин Памук-чиев – Ленин, високопросветения адвокат Ленин, дава властта на един семинарист, на един поп, на един азиатец от Грузия.
Лео Троцки знае девет езика, Каменев и Зиновиев – по пет.
А сега виж кой изплува начело на болшевиките? Азиатецът Сталин. Защото за азиатеца човекът няма никаква стойност.
Той е мостра без стойност. И всеки може да го очисти. Край. Няма задръжки и пречки за това.
-Г-н Буров, уверен ли сте, че историята ни наистина е фалшифицирана?
-От край до край. Аз си купих от книжарницата на Руневски една история на осмите класове – за 18 годишни момчета и момичета. Пълно с лъжи от край до край – за Първата световна война, и за всички войни. Никой в България например не знае великата трагедия на цар Борис III и на неговото управление от 1918 година насам.
-Такова нещо не се пише в учебниците никъде. Нарича се Цар Обединител, но не и нещастен цар.
-Какви историци са българските историци?
Нагаждачи. В България през 1918 година, когато абдикира Фердинанд и се възцари цар Борис, на пазара имаше само револвери, само пушки и седла. Нямаше кора хляб. Нямаше лекар-ства. Върлуваше инфлуенца. Бедна, гладна, окупирана страна. Стамболийски стана министър-председател на 6 октомври 1919 година и замина за Париж да подписва договор. Отидох и аз. Там, пред всички върховни лидери на победителите, му бе казано: България завинаги остава монархия. Никакви опити за републики. Вашите републики ще бъдат смазани оше същия ден, когато се родят. Сърби, румънци, гърци ще нахълтат от три страни и ще ви смажат. Затова умна-та. Никакви смени. Никакви мисли за републики. И стамболийски подписа таен кетап, че никога няма да прави република в България. Това е истината за него. А на него, на селянина от Славо-вица, му се искаше да се покаже на село като президент на републиката, като глава държавата. Той е болен, болен бе темата слава, власт, пари, самоуправление. Глупак. Уж умен човек беше.
Изглупя в 1923 година и направи избори и спечели 212 мандата, а след месеца го свалиха.
-Царят ли подготви преврата на Девети юни?
-Не. Една група офицери начело с Никола Рачев, запасен майор. Той и Дамян Велчев, Кимон Георгиев и полковник Иван Вълков се сговарят така – ще изчакат Стамбо-лийски да се изложи напълно. Да започне терор и гонение на интелигенцията, на опозицията, да накали желязото до бяло и тогава да свалят.
Добре. Стамболийски реши да вкара поне 200 свои хора в парламента, да управлява само-стоятелно и успя. През април 1923 година той има 212 депутати зад гърба си. Колко, колко измамлив е политическият ни живот, г-н Памукчиев, и колко наивни и глупави са българските управници. Той си въобрази, че ще управлява вечно. Че и син му ще стане премиер, президент. Затова не даваше виза на княз Кирил, защото му минаваше шрез ума да свали царя и да въведе република. Но се боеше от сърби, гърци и румънци. Както смазаха Унгария, щяха да смажат и него.
Ето, с ръка на сърцето ви казвам, господин Памукчиев, цар Борис искрено държеше на БЗНС, на Стамболийски – да управляват още години, да се замогне България. Защото Стамболий-ски – при всичките си глупости и щуротии, бе сериозен стопански деец. Той възроди селското стопанство на България. Той отне всички училищни, общински и държавни земи и ги раздаде на бежанците да садят тютюни, лозя, слънчоглед, да сеят жито... Той искаше селото да стане богато.
Цар Борис пък желаеше да управлява една богата и силна държава, а не просяци.
Просяците й докара Ал. Цанков след 9 юни.