Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 11:02 - В ТЪРГОВИЯТА НЯМА ЕВРЕИН, БЪЛГАРИН, ГРЪК, ТУРЧИН – ИМА ПРОДАВАЧ И КУПУВАЧ
Автор: burov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2147 Коментари: 0 Гласове:
0



- Господин Буров, връщаме се на Свободния университет. Той беше ли училище за гениални търговци, фабриканти или мисионери на търговията в света?
- Нещо повече – беше висше училище за търговци и фабриканти – психолози. Психологията е супервисша наука. Който владее психологията, логиката, ораторското изкуство – както ти казах вече, най-висшето изкуство на света – той ще владее света. Жан Жорес не напразно падна убит. О`Конел – в Англия, бе огромен на ръст, но и него го нападнаха в гръб и го повалиха с железни прътове и сопи...Тези мъже бяха психолози и схващаха духа на времето. В България – психилог, политик – както и да говорим, бе само един – Стамболов. Той пръв прозря, че България трябва да крачи уверено с чисто капиталистическа крачка, със Запада, а не с Изтока. И само Западът ще отвори банки в България, а не Изтокът. Русия се опита да основе клон на Волжко-Камската банка в България , но не успя. Дойче банк от Берлин, Винер-банк Ферайн от Виена – обаче успяха. Появиха се Балканска банка, Генерална банка, Унгаро-българската банка. Стамболов има много грехове към България, аз го мразя и го презирам, но бе тънък психолог и разбра простата истина – че без влогове и пари търговия не върви. А пари се печелят с ум и с пари. Умът напред, парата след него. Българското висше училище за свободни науки от „Свободния университет” тъкмо това внушаваше, което в Америка го правят цели институти, в Англия цели колежи – науката да се печелят пари. Ако, вие, комунистите, отворите сега такова едно училище, г-н Памукчиев, ще спечелите. Ако не отворите – ще загубите. Защото вие сте хитри патки, но патки.
Търговията иска първо ум, второ пари, трето доверие – честна търговска дума. Руската политика си проби път в света, защото руските търговци – да, да, през времето на Сталин, държаха на търговската дума. Това е истината.
Аз съм следил техните търговски сделки като министър на външните работи през 1926 -1931 година. Следил съм след това и техните дипломати. Те – като Максим Литвинов, като всички умни хора, бяха много любезни и много въздържани. Говореха, но криеха мислите си. Търгуваха, но пазеха в тайна сделките си. Не тръбяха, че имат злато и плащат само в злато – тяхната монета не се конвертираше. Конвертираше се златният им телец. .. Те имаха злато. И плащаха само в злато или в жито – също златен еталон.
В България злато няма. И няма да има. Русия злато има.
Аз, като поклонник на Матушка Русия, не съм губил никога вяра в нея. Нашата, Народна партия бе, поклонник на Русия.
Ние обаче, никога не успяхме да се научим на едно нещо от Русия, и от Запада – да търгуваме човешки, да държим на търговската дума. Тя е капитал. Тя е всичко – ние, при загуба, се отказваме от сделките, които сме подписали. А това убива доверието в нас... Помня, през 1930 година, седем тютюневи фирми сключиха договори с Америка - да изнасят тютюни там. И американците им казаха: „В криза сме. Да намалим цената – ще ви дадем компенсация машини - за тонга. Ще ви дадем каквото искате - но да намалим цената.
Нашите, без да се допитат до мен, отказват.
Американците пак ги молят – те държат на договорите си.
Нашите държат на договора и не водят преговори.
И загубиха всичко.
Америка бе в криза, но не можеше без тютюн. А харман, харман без български тютюн не става. Той е незаменим. Ние, българите диктувахме цените на световния пазар с ориенталски тютюни. Защото биехме турци, гърци, сърби, италианци. Ако онези бяха дошли при мен и ме попитаха за съвет ю щях да им кажа:
„Срещу 60 000 лева ще ви дам най-умния адвокатски съвет.”
Те щяха да намалят цената на 50 000 лева. Редно е,. В търговията и умът се плаща, и съветът се плаща, всичко се плаща.
А аз бях готов и на 20 000 лева. Даже на 10 000 лева. Не поставих шест пъти по-висока цена, защото това е търговско предлагане. Искаш много – пазариш се и вземаш малко.
Но вземаш... Та щях да има кажа тогава :”Господа – давайте. Продавайте. Отървавайте се от вашите тютюни днес, а не утре. Днешното пиленце е за предпочитане пред утрешния петел или тлъста ярка. Вземайте.” И те щяха да ме разберат.
Но отиват при Анжело, банкера, търговеца. И той има казва:
- Дръжте си цена. Те са вързани с договора. Няма случай – освен при фалит – американец да не плати по договора. За тях договорът е нещо свято, като конституцията. Конституцията се променя – договорът – никога.
И те се подлъгаха. Послушаха го. И се разориха. Станаха просяци.
И кои спечели накрая, господин Памукчиев? Той, еврейнът Жак Асеов. Търговецът на тютюни. Фабрикантът на цигари. Съдържателят на пет бара и на осем кабарета в Европа. Умният, ловкият евреин. Мъдрият политик и дипломат. Той надхитри наивните и прости български търговци, които смятаха, че знаят повече – не, никой не знае повече от евреина. Евреинът е учител на света по търговия.
( За моя най-голяма изненада Буров започва да декламира стихотворение на Христо Смирненски:
„Сказание има от Марка
обвито в мистична тъма...”)
- Вие знаете Смирненски?
- Той е гениален поет. И аз го чета с наслада.
- Какво най-много ви харесва у него?
- „Приказка за стълбата” и „Червените ескадрони”.
- Защо „Червените ескадрони”?
- Защото там той казва онова, което всички вие, комунистите, вярвате и проповядвате. Наивната ви вяра е вложена там.
- И какво е това?
- Това е в края на стихотворението, където той казва: (цитирам по памет)
„И тогава вий слезнете от конете
и земята целунете
и възцарете вечна обич,
вечна правда по светът.”
И това ще ви погуби един ден – тази ваша вяра и глупост.
- Да възцарявате вечна обич, вечна правда на света. Няма обич, има интереси. Няма правда. Има сметки и интереси. Всичко е сметка. Всичко е интереси. И в живота. И в държавата. И в търговията. И в политиката. Максим Латвинов в Обществото на народите в Женева ми каза един ден – не бях вече министър, той бе министър, но аз го уважавах. И разговаряхме с него за търговия, за финанси, за политика – той е един от умните и честни евреи в света – та той ми каза:
„Ние, в Съветския съюз, и вие, търговците и банкерите в България, можем да търгуваме. Вие имате семена, имате тютюн, имате стоки за продан – Съветския съюз плаща честно – ако щете на разменни начала, ако щете за злато – ние плащаме много точно и честно. Поговорете на вашите търговци – от това ще спечелим всички. Защо да търгуваме само с Турция и от нея да купуваме тютюни. Ние ще вземаме от вас.”
Бях на разходка в Женева, исках да си почина от сделки и от търговия.
Прибрах се в хотела, седнах и се замислих – те дават злато, а България няма злато.
Те плащат тютюните срещу злато..Хубава сделка. Но, като казах на царя, на военните, те ревнаха срещу мен: „Продал си се на Русия. Замъглил ти е ума един евреин.”
- А, бе хора – казвам им аз, - в търговията няма евреин, няма българин, няма грък, няма турчин. Има продавач и купувач.
- Не. Никога.
- Серсеми, глупаци – казах аз. – Вие не разбирате, че в търговията не се прави политика. В търговията се правят пари. А парите правят политиката.
Защо не разберете това?
- Защото не щем да помагаме на Русия... Това е всичко.
Но гръцкият министър на външните работи в Обществото на народите – който ме познаваше много добре, ни бе проследил. И отива при Максим Литвинов. И сам му предлага фини, гръцки тютюни срещу злато.
Там, в Обществото на народите, бе съсредоточен цветът на разузнаването в света. Титулеску от Румъния водеше девет най-опитни свои разузнавачи. Между тях имаше и един българин от Тулча, когото аз исках да привлека, да ми служи, но отказа. И той си остана при Титулеску – националното чувство в разузнаването не винаги се трогва и пали от национални въжделения... Всеки си гледа интереса.
При Титулеску получаваше сто хиляди леи на месец, като министър, а аз щях да му платя максимум – десет хиляди. Пари нямахме за перо „разузнаване” – щях да платя от моя таен фонд. Но не повече от десет хиляди лева.
- Как са го привлекли този българин?
- Ще ти кажа. Той е от Тулча - роднина на Султана Рачо Петрова, неин племенник, неин трети братовчед. Той е бил от рода Минчович. Най-богатият род в България. И тоя човек – за пари се продава на румънците. Титулеску веднага узнава, че аз съм влязъл в преговори с него. Но не го убива. Не го наказва, напротив, чака да го види – какво ще направи той. А той отива при Титулеску и му казва истината – как аз, министърът на външните работи на България, искам да го завербувам за свой агент. И да го шпионирам чрез него...
Титулеску му благодари, увеличава заплатата му двойно. Но не се опитва да го вкарва при мене, защото ще го загуби. В разузнаването няма милост. Там играят камата или парабелът.
Остана при него, - той водеше търговското му разузнаване. И му правеше сметките на ударите, подготвяше му печалбите и успехите.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: burov
Категория: Бизнес
Прочетен: 72851
Постинги: 31
Коментари: 12
Гласове: 531
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031