Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 11:04 - ЗА БЪЛГАРИНА НЯМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА ОСВЕН ДА ОЦЕЛЕЕ
Автор: burov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1483 Коментари: 1 Гласове:
2



- Господин Буров, кога започнаха наченките на стопанска криза в България, в Европа, в света? Как ги усетихте вие?
- На този свят всяко нещо ражда в зародиша си своята гибел, своя гробокопач. Ние смятахме в 1918 година, че като свърши войната, ще свършат и всичките ни страдания. Но не било така. Те тепърва започваха.
- Защо?
- Защото през време на войната хората се бяха стегнали, дисциплинирали, обединили в едно – от една мисъл - да оцелеят. Това бе всичкото. Да оцелеят. Да бъдат. Да останат живи.
А после – всичко ще се оправи. Войната мобилизира и човека, и народа. Той изоставя дребното, жалкото, нищожното и гони тези две велики цели на живота – или да победи, или да оцелее.
За българина нямаше друга дилема – освен да оцелее. И в 1919 година, като се подписа Ньойският мирен договор, в България нахълтаха хиляди чужденци – търговци, предприемачи, банкери. Започна новото велико преселение на народите. Явиха се туристи без пари. Те скитаха по света, просеха, крадяха, лъжеха и държавите бяха длъжни да ги търпят, защото бяха англичани, германци, французи, белгийци, холандци, датчани. Българина не го пущаха в тези страни да скита – веднага го връщаха или депортираха, а те победителите или неутралните – ходеха като в бащиния. Появи се още едно ужасно зло – руските емигранти. Милиони хора, пръснати по света. Фритьоф Нансен се залови да им урежда паспортите, да ги настанява на работа – грижи големи, а доходи никакви. Държавата ни в 1919 година започна от нула. Аз ви казах, господин Памукчиев, че България на всеки 30-40 -50 години преживява по един страшен катаклизъм, по една ужасна стопанска депресия, която я изтръгва от корен и тя започва от нула, от началото – така е било в 1879 година, така бе и в 1919 година, когато аз бях министър на търговията в кабинета на Ал. Стамболийски. Тогава именно Америка започна да разпродава своите военни кораби и автомобили, аероплани и муниции на най-ниски и достъпни цени. Но искаше долари и злато. А долари и злато ние нямахме. Нашето военно министерство също разпродаде всички военни и трофейни автомобили. Накупиха ги хората и започнаха да правят агенции, търговски фирми и бюра за посредничество.
Явиха се и опитни организатори на барове, на вариетета, на кабарета. Започна едно оживление, един объркан и все пак интересен живот. Всяка сутрин ние се събуждахме с по два-три нови вестника или списания. Появиха се даже фирми за търговия на световноизвестни книги. Народиха се едни юнаци, които знаеха тайните на банковото дело и създадоха банкови кантори, лихварски сдружения, транспортни къщи. Оживлението нарасна, когато се отвориха нови работилници и фабрики. Това продължи чак до 1922 година. Тогава именно правителството на Стамболийски се почувствува много силно и реши да направи избори, та да спечили 80-90 на сто от гласовете. И го направи И взе 212 мандата в народното събрание. Това вече бе признак на духовна, политическа и партизанска криза.
За първи път в българската история един политик поиска да командува сам в парламента. Това бе лош знак за целия ни политически живот. Аз веднага разбрах, че това е краят на премиера. Стамболийски направи фаталната грешка в своя живот. И наистина той спечели изборите, вкара 212 депутати в парламента, но... Но дойде превратът на 9 юни 1923 година, той падна от власт и през есента на същата година Сговорът направи избори и спечели, като вкара 172 народни представители в парламента. Това не е ли криза? Това не е ли духовно падение, господин Памукчиев, - да го правиш ти народа на маймуна, да ми разиграваш изборни спектакли и маймунджулуци и да показваш на света, че не те бива за нищо и задникът ти е вън. И то посран задник.
Аз още тогава го казах, че богатата жътва, без премеждия, не е на добро. Че големите изборни победи в България носят зло.
Зло донесоха те и на д-р Васил Радославов, преди втория му триумф преди неговите избори, които закопаха България...
- За какво точно става дума?
- През 1913 година, месец ноември, д-р Васил Радославов проведе избори и каза, че това ще бъде първият му триумф - но не излезе нищо.
Той загуби – получи само 95 мандата.
- А колко бяха депутатските места в парламента?
- По онова време 204.
Вашата партия, тесните социалисти, получиха 20 мандата. Ние, народната партия – 5 мандата, земеделците – 47 мандата. Но след това, с помощта на турците от „новите земи”, Радославов победи и спечели изборите. Това бе именно вторият му триумф и с този триумф закопа България. Аз виждам във всяко тревожно време – криза. Виждам във всяко смутно, тъмно и зловещо време – криза. Виждам тъмни сили, които се надигат и искат власт. Защото в България политиката е свързана винаги не с просперитета на нацията, а с жаждата за власт. Властогонството, властолюбието е така всадено в душата на неукия български интелигент, че той побеснява, като види тлъстото бутче на власта, като зърне рибицата, пържолата или бекона, окачен на куката пред него.
Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така. Ние никога не сме успели, господин Памукчиев, да озаптим това чувство за властогонство.
То накара Стефан Стамболов в 1887 година да избие другарите си след Русенския бунт. То го накара по-късно да убие Христо Велчев, мъжа на нашата севлиевска поетеса Мара Белчева, в 1891 година, то го накара да бие в село Садина, Поповско, то го вкара в гроба с отсечени ръце. Китките на ръцете му са били насечени с ятагани, главата му е била разцепена, но е бил оставен още жив.
Жив, да го види майка му.
Жив, да го посрещне жена му. Жив, да го зърнат децата му – и забележи, нито един от тях след това не посмя да стане политик.



Тагове:   Освен,   оцелее,


Гласувай:
2
0



1. merita - Няколко пъти препрочитам напис...
10.09.2008 15:11
Няколко пъти препрочитам написаното и се замислям.Тъжна е действителноста тогава и днес. Като че ли нищо не се е променило. Само декорите са други.Хората обаче си остават същите. Обществото е разделено.Боричканията в политиката са същите.Дали е кризисно времето ?Ами икономиката май нещо пак зацикли.Прав е буров като казва , че на политиците власта и парите са им само в гллавите.Тйжно , тъжно та чак смешно , както обича да казва една журналистка.Помагай Боже на Балгарите да проявяват малко повече разум и да могат да управляват преди всичко самите себе си достойно .Поздрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: burov
Категория: Бизнес
Прочетен: 72367
Постинги: 31
Коментари: 12
Гласове: 531
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031