Постинг
17.12.2008 11:03 -
Лулата на Буров в изложба на пороците
Наш чирак в Швейцария откраднал рецептата на тоблерона
Българинът от XIX век си пиел питието в шише с форма на русалка
Склонността на българите да си угаждат не е от вчера. Нерядко, ако душа им поиска една сладост, те с охота й дават две, свидетелства сладко-горчива изложба, подредена в Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Експозицията представя няколко човешки порока, илюстрирани чрез битови фрагменти от близкото минало на България, а нейни създатели са уредници от горнооряховския музей. Страстта на поданиците на Третото българско царство към уж безобидните захар, шоколад, кафе и към традиционно нарочените за врагове номер 1 на здравето алкохол и тютюн са показани в пъстра колекция. Кутии за захар, опаковки за шоколад и бонбони, мелнички за кафе, бутилки за абсент и чинцано, закачливи халби, оригинални запалки, лули и кибрити на близо 200 години са свидетели на вечния стремеж на нашенеца да си угажда, колкото и да го гони кризата. Повечето от тях са уникати, принадлежали на богати фамилии от Горна Оряховица, който към ХIХ и началото на ХХ век е сред основните транспортни и промишлени центрове на страната. В онези размирни времена повечето нашенци все още били на "вие" с шоколада
Сладкото изкушение току-що било пристигнало у нас с Освободителната война благодарение на руските офицери, които имали привичка да замезват с него, докато пият шампанското си. Дотогава по нашите земи какаото и производните му се намирали само като цяр по лекарниците. Продавачите на халва, боза и баклава водели нескончаеми юмручни войни за разпределение на територии в стремежа си да подсладят живота на колкото се може повече граждани и селяни. Шоколадът и бонбоните влезли в сладкарниците като стока за масова консумация след превръщането на Горна Оряховица в сладкарско средище. Около разцвета на прочутите местни захарни заводи се появил български тоблерон. Хрумката за приобщаване на още безпросветния роден потребител към актуалните европейски стандарти била на горнооряховския фабрикант Обрешков, чийто дядо чиракувал в Швейцария и успял да се докопа до оригиналната рецепта на тоблерона. Собственикът на търговската марка обаче завел дела и скоро Обрешковата фабрика се вляла в заводите за захар, за да избегне фалита. Десетилетия по-късно оттам тръгва ненадминатият по популярност български шоколад "Крава", с когото се свързват първите критични бележки за наднорменото тегло на нацията. Свой принос за популяризирането на кафето пък дал командващият германските войски по време на Първата световна война ген. Макензен. Неговата щабквартира известно време била край емблематичната гара в Горна Оряховица и известният военачалник редовно посещавал гаровия бюфет заради ободряващата напитка. Пълководецът не минавал без десетина чашки дневно и лично давал напътствия за дозата зърна, които трябва да се смелят. Оригиналната Макензенова мелничка оцеляла и все още работи, демонстрират с гордост създателите на занимателната колекция "Пороците".
Да се пропиеш днес не е трудно, но и за нашите баби и дядовци не е било лесно да се предпазят от пристрастяване към чашката, смятат уредници. Едно време обаче ракията се пиела у дома, а по кръчмите били популярни абсентът, амера и чинцаното, които се продавали в малки кокетни бутилчици от по 300 грама. Повечето от шишетата изкушавали клиентелата със силуети на русалки и голи женски тела за разлика от грубоватите съвременни бутилки. Елегантността на халбите пък сякаш подшушвала "Отпий от мен още веднъж".
Най-атрактивни за гостите на музея обаче са съхранената пълна кутия от първите български луксозни цигари "Специалитет Баучер", прототип на механична запалка от началото на ХХ век, сребърни и позлатени табакери. Наблюдателните могат да видят също личните лули на легендарния банкер Атанас Буров и писателя Асен Разцветников.
Домакините обаче не пропускат да отбележат, че идеята им е преди всичко нестандартен опит да се проследи как тютюнът от водеща икономическа култура се превръща в страховит враг на човечеството
У нас той навлиза през ХV век. По-късно е забранен от султан Мурад Втори, но наследникът му Сюлейман сваля забраната. Голяма част от българските земи са засети с тютюн и четири столетия по-късно тютюневата индустрия повлича след себе си производство на пунгии, цигарени кутии, лули и табакери. Сред малко известните любопитни факти, свързани с този порок, е, че България е единствената страна в света, увековечила тютюна на банкнота с няколко емисии и вплела неговия символ върху медали на международния пловдивски панаир през 50-те години на миналия век.
Петър Симеонов
Българинът от XIX век си пиел питието в шише с форма на русалка
Склонността на българите да си угаждат не е от вчера. Нерядко, ако душа им поиска една сладост, те с охота й дават две, свидетелства сладко-горчива изложба, подредена в Дома на хумора и сатирата в Габрово.
Експозицията представя няколко човешки порока, илюстрирани чрез битови фрагменти от близкото минало на България, а нейни създатели са уредници от горнооряховския музей. Страстта на поданиците на Третото българско царство към уж безобидните захар, шоколад, кафе и към традиционно нарочените за врагове номер 1 на здравето алкохол и тютюн са показани в пъстра колекция. Кутии за захар, опаковки за шоколад и бонбони, мелнички за кафе, бутилки за абсент и чинцано, закачливи халби, оригинални запалки, лули и кибрити на близо 200 години са свидетели на вечния стремеж на нашенеца да си угажда, колкото и да го гони кризата. Повечето от тях са уникати, принадлежали на богати фамилии от Горна Оряховица, който към ХIХ и началото на ХХ век е сред основните транспортни и промишлени центрове на страната. В онези размирни времена повечето нашенци все още били на "вие" с шоколада
Сладкото изкушение току-що било пристигнало у нас с Освободителната война благодарение на руските офицери, които имали привичка да замезват с него, докато пият шампанското си. Дотогава по нашите земи какаото и производните му се намирали само като цяр по лекарниците. Продавачите на халва, боза и баклава водели нескончаеми юмручни войни за разпределение на територии в стремежа си да подсладят живота на колкото се може повече граждани и селяни. Шоколадът и бонбоните влезли в сладкарниците като стока за масова консумация след превръщането на Горна Оряховица в сладкарско средище. Около разцвета на прочутите местни захарни заводи се появил български тоблерон. Хрумката за приобщаване на още безпросветния роден потребител към актуалните европейски стандарти била на горнооряховския фабрикант Обрешков, чийто дядо чиракувал в Швейцария и успял да се докопа до оригиналната рецепта на тоблерона. Собственикът на търговската марка обаче завел дела и скоро Обрешковата фабрика се вляла в заводите за захар, за да избегне фалита. Десетилетия по-късно оттам тръгва ненадминатият по популярност български шоколад "Крава", с когото се свързват първите критични бележки за наднорменото тегло на нацията. Свой принос за популяризирането на кафето пък дал командващият германските войски по време на Първата световна война ген. Макензен. Неговата щабквартира известно време била край емблематичната гара в Горна Оряховица и известният военачалник редовно посещавал гаровия бюфет заради ободряващата напитка. Пълководецът не минавал без десетина чашки дневно и лично давал напътствия за дозата зърна, които трябва да се смелят. Оригиналната Макензенова мелничка оцеляла и все още работи, демонстрират с гордост създателите на занимателната колекция "Пороците".
Да се пропиеш днес не е трудно, но и за нашите баби и дядовци не е било лесно да се предпазят от пристрастяване към чашката, смятат уредници. Едно време обаче ракията се пиела у дома, а по кръчмите били популярни абсентът, амера и чинцаното, които се продавали в малки кокетни бутилчици от по 300 грама. Повечето от шишетата изкушавали клиентелата със силуети на русалки и голи женски тела за разлика от грубоватите съвременни бутилки. Елегантността на халбите пък сякаш подшушвала "Отпий от мен още веднъж".
Най-атрактивни за гостите на музея обаче са съхранената пълна кутия от първите български луксозни цигари "Специалитет Баучер", прототип на механична запалка от началото на ХХ век, сребърни и позлатени табакери. Наблюдателните могат да видят също личните лули на легендарния банкер Атанас Буров и писателя Асен Разцветников.
Домакините обаче не пропускат да отбележат, че идеята им е преди всичко нестандартен опит да се проследи как тютюнът от водеща икономическа култура се превръща в страховит враг на човечеството
У нас той навлиза през ХV век. По-късно е забранен от султан Мурад Втори, но наследникът му Сюлейман сваля забраната. Голяма част от българските земи са засети с тютюн и четири столетия по-късно тютюневата индустрия повлича след себе си производство на пунгии, цигарени кутии, лули и табакери. Сред малко известните любопитни факти, свързани с този порок, е, че България е единствената страна в света, увековечила тютюна на банкнота с няколко емисии и вплела неговия символ върху медали на международния пловдивски панаир през 50-те години на миналия век.
Петър Симеонов
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
