Напоследък, а и въобще в българското публично пространство, често се говори за това, че българите са много толерантни хора. Като доказателство се привежда нашето миролюбиво отношение към дадени проблеми и фактът, че рядко бихме излезли на улицата да се бунтуваме срещу някой такъв проблем. Аз обаче си мисля, че има нещо грешно в това разбиране за българската народопсихология като толерантна. Може би това се дължи чисто и просто на особеността на думата "толерантност" - тя може да се тълкува по различни начини в зависимост от желания ефект.

Казват, че българите се примиряваме с всичко, гледаме да не привличаме много внимание върху себе си, особено ако мнението ни се различава по някакъв начин от общовъзприетото. Затова ние сме едва ли не най-толерантният народ на света - след като сме позволили да ни се качат на главите османски турци, а после и комунисти, и да господстват над нас необезпокоявано през дълги периоди от време е логично човек да помисли, че сме толерантни.

Да, но защо тогава, ако отидем на почти всеки новинарски сайт и просто прочетем коментарите под дадена статия, свързана с политика, веднага намираме твърдения от рода на "Мръсните гадни комунисти са виновни за всичко!", "Долни евреи отново заговарят срещу родината!", "Зли турци се надигат по малките общини и ще ни изколят!"? Дали е белег на толерантност фактът, че много от хората в България имат склонност да генерализират проблемите си по отношение на дадена група от хора? Мисля, че елементарната човечност би трябвало да ни откаже от расистки изяви (като тези за евреи, турци и цигани), а и да ни накара да бъдем малко по-конкретни в обвиненията си - не просто "мръсни комунисти", ами по-скоро "този и този комунист".

Нещо повече, има разлика между толерантност и робско послушание. Имам предвид това, че когато си съгласен с някого по дадена ситуация, това е прекрасно, но не би трябвало да се чувстваш длъжен непременно да му станеш слуга. Тук показателен е примерът с историята на българо-руските отношения. Наистина, Русия освободи България от турска власт, без непременно властите в Русия да са го искали, но все пак обикновените хора, които са участвали във войната, са дали огромни жертви. Това със сигурност засвидетелства голямо уважение към руския народ от страна на българския, но дали правилните отношения с Русия следва оттук насетне да станат такива на подчинено отношение към нея? Не мисля, защото това би обезмислило освобождението. И все пак, много хора до днес твърдят, че ние трябва да се прекланяме пред Русия, заради Освобождението. Заради него, да, но върху колко други сфери трябва да премине благодарността ни? Трябва ли само заради това събитие отпреди 130 години днес да сключваме очевидно неизгодни за нас договорености с руската страна? Добре е да се внимава с подобни форми на благодарност.

Другата крайност е сравнително ясна - много от нас залитат по поставянето на всички хора от дадена група под общ знаменател, което не мисля, че е въобще толерантно. Ако някой конкретен човек ни е сторил нещо, ние трябва да се стремим да търсим лично у него отговорността, а не у семейството, децата, етноса и националността му. Инак едва ли сме по-добри от него самия, защото все пак всеки човек е отделна личност, а всички хора си приличаме много повече, отколкото се различаваме - независимо дали сме бели, черни, червени или жълти и в кой Бог вярваме.

Ако трябва да обобщя, искам да кажа, че е добре да се постараем да оценяваме различията положително, а не да ги потискаме. Само уважението към различните от нас ще ни научи на по-добро отношение към самите нас и към света, в който живеем. Веднъж, когато човек е видял, че хората в съседните нам страни не хапят и не ядат хора, независимо от странния им език, той ще ги възприема с повече доверие, а може би дори ще научи нещо полезно от тях. От друга страна нека не бъдем по робски послушни, а да защитаваме своя интерес, когато той може да е накърнен, независимо кой е отговорен за това. Дано занапред се стараем в нашето говорене и нашето общество да има повече толерантност и повече умереност, но не за сметка на важни за нас неща!

Толерантността към хората задължава да сме нетолерантни към комунистите. За твое щастие не си ги видял в разцвета на доктрината им.
Късмет и много здраве! На комунист вяра нямай!

Благодаря за коментара. За това говорех. :)

Познавам комунисти. Някои от тях доста праволинейни. И все пак сред хората, които изповядват такива идеи, се намират свестни. Както и сред хората, които не са комунисти, често се намират некадърници. Съзнавам много добре престъпленията, извършени от режима и партията по нарежданията на конкретни хора в апарата на БКП. Но когато обобщаваме, винаги има риск да обвиним някого несправедливо. Ами ако там, сред всички тези хора, които изглеждат еднакво виновни за дереджето ни, все пак е имало такива, които не са направили нещо, с което да заслужат това отношение? Може би дори такива, които са се борили срещу него отвътре? Нека не забравяме, че Мартин Лутер, който е считан за основоположник на протестантството, довело след себе си засилването на светската власт и появата на модерната държава, всъщност е бил изключително праведен католик, човек в лоното на църквата, която впоследствие е критикувал и срещу чиито изстъпления се е борил. Така се е превърнал в един от най-върлите й врагове, но за сметка на това (дори без да го е искал) е станал носител на промяната за милиони хора в християнския свят.

И в крайна сметка, ако комунистите са лоши, нека не бъдем като тях - ако приемем, че те слагаха всички под общ знаменател, нека покажем на тях, че ние можем да гледаме на нещата под друг ъгъл. Само така ще покажем, че сме превъзмогнали тяхното мислене.

Прав си, брат, не всички от тях са лоши хора, но бяха неми проводници на кофти доктрина . Както е да е . Късмет!

Kogato Traicho Kostov iskashe da vodi nesavisima politika , Stalin naredi na nashite da go likvidirat. Taka i napraiha.
Sega Russia isviva ryzete na mnogo strani , primer Ukraina. Ne nashata liubov e vinovna .
Nie sme tolerantni.Drugite ne sa tolerantni kym nas.
Ako Moshe me islyje i az se oplacha , mi kasvat che sym antisemitka.
Te prehvyrliat vinata ot lizeto kym obstnostta.
Ako Mango mi otkradne koleloto i az se oplacha , mi kazvat che sym rassistka? Zasto? Zastoto si iskam koleloto ot kradeza!
Eto taka stoiat nestata. Falsh v svetoven mastab!

Според мен проблемът е в това, че или сме твърде толерантни и в този случай склонни да жертваме националния си интерес в името на някакви неясни благини, или пък си съставяме впечатление за цялата група от хора, базирано на действията на единици. И двете не са добри, но ние ги правим и е много трудно да се отучим. Разбира се, че когато има конкретен казус извършителят на престъпление трябва да си понесе отговорността, само че нека тя да е лична, а не споделена от цялата му общност.

В този настръхнал свят обаче, дори най-цивилизованите забравят за толерантността или я проявяват избирателно, според собствените си интереси. И дипломатите, и обикновените граждани трябва да мислят по един и същи начин, когато се решават въпроси от национално значение.
Добрите взаимоотношения между хора и държави изискват толерантност от двете страни!
Сърдечен поздрав!