Никога не търси печалба извън България. Светът е малък и голям, беден и богат, но той е беден за бедните, богат за богатите. Без пари, без капитал, без помощ отнякъде богат не се става. В света има един милион богати и три милиарда бедни.
Как ще улучиш именно ти, ти бедният, Фортуната, та да станеш богат? Как? Никак... Затова българинът – казвам ви го вече сто пъти – и пак го повтарям – той не може да печели пари навън...
Тук, тука е печалбата – в България. Както аз съм станал богат тук, защо да не станеш и ти? Както баща ми е просперирал тук, в България, защо да не просперираш и ти? Но тук.
Защото парата тук е сладка, в чужбина – горчива. Парата в България е около нас, но кой да я спечели, кой да я види. Иван Евстатиев Гешов наследи сто милиона златни франка от Евлогий Георгиев и ги профука, и ги пропиля. Каква е гаранцията, че ти не си като него – чуждата пара лесно се харчи, а своята се пастри и пази.
-Господин Буров, мога ли да кажа нещо напротив това?
-Чакам ви.
-Как е успял Евлогий Георгиев да забогатее в Румъния? И да стане най-богатият човек там? Той не е ли бил българин?
-А какъв поданик е бил?
-Румънски.
-Грешите, господин Памукчиев – руски поданик. Поданик на великата руска империя. И тя му е дала сирището, тя му е дала първоначалния капитал, защото е бил неин предан агент и разузнавач. Защото той е работил за нея и за нейната кауза в Румъния. В България. Навред, където е бил. Чрез него Русия е имала кантори и пристанища по Дунав, банки, дружества, компании.
Великите империи създават свойте агенти и контрагенти, маклери и търговци, като Евлогий, и работят чрез тях – само в Казанлък през 1925-1933 година се настаниха пет чужди фабрики, пет чужди компании. Едната бе фабрика за аероплани, друга за конци, „Коатс”, трета за платове...
Може да ме оспориш, но аз ще ти докажа с факти, че в България най-сладко се печелят пари, когато си умен и пестелив, когато умееш да разиграваш парата, а не да я държиш като баба си във възела. Парата при пара ходи, пара пара прави, когато ти правиш нещо умно и предвидливо.
Защо няма лоша година и лоши печалби за Стоян С. Тевекелиев, за д-р Никола Чилов или за жена му Мара Чилова.
По петдесет милиона на година печелят чиста печалба. В българия, в бедна, малка, гладна България. Правят сапун, олио, кюспе, консерви, плодове, зеленчуци и парата вали.
Вали, защото не чакат късмет на този свят. И на него не бива да се разчита. Ще разчиташ винаги на себе си, на волята си, на ума си, на сръчността си, на приятелите си. И най-важното, на парите си. Да се научиш първо да ги уважаваш и да ги командуваш.
-Как?
-Първо ще се научиш за всяка услуга да си плащаш честно. Но да искаш хубава услуга. И като идеш при жена, не отивай с празни ръце. Занеси нещо или мушни нещо под възглавницата, без тя да те забележи. А после тя ще ти се отплати още по-добре.
Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност.
Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре.
Не бъди злопаметен – забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави...
И работи по 3 часа след работното си време...
Ако то е регламентирано 8 часа – работи 11 часа.
Това е дяловият капитал в живота. Ако работиш 15 часа, ще забогатееш.
Ако пък отделиш и един час на денонощието за бъдещето – ще си богат. Но без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко.
Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал. Евлогий Георгиев е работил по 22 часа и остави само на един свой наследник – Иван Евстатиев Гешов – сто милиона златни франка.
Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.
Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее – и то на българина полуинтелигент – е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България, господин Памукчиев.
И аз ви казвам, не пийте.
Аз пия не ме гледайте, колко ми остава да живея. Но ти недей, младо момче си, запомни го това от мене. Не посягай на чашката...
-Та да има за вас, нали?
Смее се.
-Не вулганизирай нещата. Това не е етично... Аз няма за кога да ставам печелов-ник и въздържател. Но животът е пред тебе. Жената не обича да й дъхтиш на алкохол. По чашка, с компания, повтарям и потретям може. Бива. Но не повече. А най-добре е да не се пие нищо...
-Преди ми казахте друго..
-Сега ви казвам това. Обзет съм от сурови, песимистични прогнози за пиянството на българина. Тук, в Гостилица, пият ракия, сливова ракия 55 градуса и се напиват. Мъже и жени пият, то е лошо..
Висшата цел на един човек, господин Памукчиев, в живота е да забогатее. Да стане силен, независим човек. Защото само богатството и власста гарантират тези неща. Но до властта се стига по нечестни пътища. А богатството, добито с честен труд и ум, то е сладко нещо. Най-сладкото нещо на света. Властникът няма сладък сън, изпитал съм го по себе си. Само търговецът, индустриалецът, земеделецът в село – те имат сладък сън. Но забележи, господин Памукчиев – чифликчията в село не е щастлив човек. За него зърното не е хляб и радост, то е стока. А всяка стока трябва да се харчи и създава грижи. Щастлив е дребният стопанин. Той само се радва на зърното като хляб.
И като види нивата си разлюляна от зефира, казва с радост:
- Хляб се пече.
Като жъне казва:
-Хляб се прибира.
Като падне трошичка, дига я и казва:
-Уважавайте хляба, деца!
Изчезне ли това уважение към хляба, ще изчезне България.