Болнични заведения, нелегална комунистическа печатница - какви ли още номера крои съдбата на сградите, свързани с името на политика-банкер?

Пластичната украса на часовниковата кула на Буровата банка - двама коленичили атланти и група деца, е дело на скулпторите Т. Делирадев и Кр. Алексиев. Стопаните на сградата, Кооперативна търговска банка, са възстановили и интериора от времето на Бурови

Години наред красивата двуетажна къща на ъгъла на улиците “Московска“ и “11 август“ е известна на софиянци само като студентската поликлиника. Малцина знаят, че в нея е живял със семейството си известният политик и банкер Атанас Буров.
Фамилията дава на страната колоритни личности, свързани с просветното дело, националноосвободителното движение, финансите и индустрията на следосвобожденска България. Бащата Димитър Буров пръв развързва кожената фамилна кесия и започва да прави от парите пари. През 1862 г. той основава в Горна Оряховица търговско-кредитната къща “Буров Д. А. и съдружие“. След Освобождението тя разширява дейността си и се трансформира в акционерно дружество. Фирмата “Буров“ е съосновател и на Първото българско застрахователно дружество “България“, и на Българската търговска банка.
130 години след рождението на Атанас Буров (30 януари 1875 г.), колкото и да се взирате във фасадата на ул. “Московска“ 41, пак не бихте разбрали, че това е фамилната къщата на един от най-далновидните мъже в историята на България 
Издават я само двата уникални релефни медальона с образа на свети Георги, описани в историческите архиви. Заради архитектурните си достойнства и оригиналния си интериор сградата е обявена за паметник на културата.
Навремето между двата етажа се е виел изящен дървен парапет. Открехваш вратата и се озоваваш в малко кръгло фоайе с мраморна камина. Отляво е салонът, в който демократът Атанас Буров, министър в четири кабинета и депутат от 1911 до 1934 г., е приемал официалните си гости. Вдясно е домакинството на семейството. На мансардния етаж са слугинските стаи. Целият двор денем тъне в зеленина, а вечер е осветен от десетки лампи.
Въпреки уютната атмосфера и стилното оформление на всяко кътче, пипнато от ръцете на съпругата Смарайда, Буров се застоява най-дълго в библиотеката и работния си кабинет. От прозореца се вижда дворът, в който играят синът  Стефан и дъщерята Недялка. Край тях се мярка царствената осанка на мама Майда, както я наричат всички. Тя ръководи вътрешната и външната “политика“ на къщата. Често шета редом с прислугата, запретва престилка в кухнята заедно с виртуозната румънска готвачка.
Смарайда и Атанас Буров се срещат за първи път на 18-ия рожден ден на престолонаследника княз Борис, отбелязан с пищен прием в царския дворец. Тя, дъщерята на полковник Стефан Салабашев, е 20 години по-млада от бъдещия си съпруг. Първата им семейна квартира е на бул. “Дондуков“ № 77. Буров построява къщата на ул. “Московска“ 41 през 1927 г. Година преди това той е в Управителния съвет на Българската търговска банка и министър на външните работи в кабинета на Ляпчев. Един от членовете на банката фалира и разпродава имуществото си - две малки сгради на ъгьла на ул. “Московска“ и “11 август“. Буров погасява задълженията му и като собственик на терена разрушава старите постройки и през следващата година вдига масивната си къща.  

Дори и съседите от близките кооперации не знаят, че това е някогашният дом на банкера-политик

Управлението и дейността на фамилия Бурови имат неоспорими заслуги за укрепването на БТБ, която през 1926 г. е в разцвета си. Ръстът на чистата “ печалба за годината е 35 млн. лв. От 1913 г. до 1939 г. несменяем председател на Управителния “ съвет е талантливият банкер Иван Буров, брат на Атанас. Той поставя името на БТБ редом до двете най-големи банкови институции  в страната по това време - Българска генерална банка и Кредитна банка. През 1922 г. собственик на една трета от акциите “ става френско-белгийската банка Banque de Paris et des Pays Bas. Чуждите капитали увеличават  възможностите за международни операции и просперитет. Но войните и световната криза в периода 1929-1933 г. дестабилизират банката. През 1937 г. печалбата “ се свива до 384 хил. лв. След смъртта на Иван Буров на мястото му застава Атанас. Въпреки авторитета си на банкер, трупал познания по финанси в Сорбоната, той не успява да върне банката към най-славните “ години.
Администрацията на дружеството се е помещавала на втория етаж на известната като Бурова банка сграда на ул. “Граф Игнатиев“ № 10. Тази изключително красива като архитектурно изпълнение постройка крие невероятна история. След построяването “ през 1921 г. централата на БТБ, която до този момент е в Русе, се прехвърля в София. Оригиналните скулптури по фасадите, каменните релефи и декоративните маски привличат отдалеч окото. Часовниковата кула е украсена с пластики, изобразяващи група деца и коленичили атланти. Сградата е обявена от НИПК за индивидуален архитектурен и художествен паметник с национално значение и заради богато оформения “ интериор - мозайки, цветна теракота, мрамори, облицовки от полиран гранит. В историята “ се вписва и един скандален момент - между 1926  и 1930 г. в нея заработва нелегална комунистическа печатница 
Неин ръководител е студентът Петър Йорданов, който е нает като прислужник в банката. След национализацията “ на партерния етаж се намества гинекологична поликлиника. До 1989 г. горните етажи са заети от “Техимпекс“. А през 1992 г. в сградата се настанява Международна банка за развитие. Едва преди 5 години се намира нов грижовен собственик на сградата в лицето на Кооперативна търговска банка, която връща изцяло автентичния “ вид и дух. Оригиналната ламперия е реставрирана, подновени са мебелите, част от които са изтърбушени по време на обиските от народната власт. Възстановени по визията на оригиналите са и кожените кресла. Два къта на Буров представят негови фотографии, бюрото, на което е седял, масивната му сребърна мастилница, телефона.
Съдбите на двете сгради - дома на Буров и банката, са неразривно свързани. През 1941 г. той продава имота си на Застрахователно и презастрахователно дружество поради натрупани лични дългове в размер на 4 милиона лева. Според документите Буров получава от дружеството, на което всъщност е управител, 8 милиона лева. Дали наистина буржоазният идеолог и финансист сключва тази сделка, за да погаси лични дългове, или тя е плод на банкерския му нюх и политическа далновидност? През 1939 г. той е свидетел на нацистките настъпления и знае, че страната върви към икономически и политически провал. През 1941 г. имотът на ул. “Московска“ 41 влиза в бюджета на дружеството, а то отпуска пари за ремонта и издръжката му. Домът на Буров става административна сграда, а семейството се премества под наем в жилище на ул. “Дунав“ № 3 
През 1948 г. банката и домът на Буров са национализирани. Всичките активи и пасиви на БТБ и дружеството се поемат от Държавния застрахователен институт. Две годни по-късно ДЗИ разпродава част от имотите си, сред които е и къщата на Буров. Тя е закупена от Комитета за изкуство и култура, който от своя страна я преотстъпва за ползване като студентска поликлиника.  
“Казват, че Буров ликвидира имота си, за да избяга от страната. Вярно е, че английското военно аташе му предлага да напусне България и да обяви задгранично правителство, но това не е в негов стил“, разказва Михаил Стоянов, шеф на фондация “Атанас Буров“.
На 10 септември 1944 г. Буров  е поставен под домашен арест. През 1947 г. е въдворен в Дряново. Два пъти дневно се подписва в околийското управление на МВР, а милицията следи всяка негова крачка. Вечер в съобщенията за произшествията предоставя информация за него с паролата “Овцете са в кошарата. Всичко е спокойно“. Това разказва в книгата си за Буров “Живот за България“ историкът Жоро Цветков. Местните органи за сигурност не успяват да разкрият “вражеската“ му дейност и ловко се отървават от него 
През 1951 г. Буров е арестуван в квартирата си в Дряново. След обиска мебелите са изпочупени, завивките раздрани, а дрехите му  разкъсани. “Иззета е частна кореспонденция - нищо особено“, отбелязват в протокола длъжностните лица. Окован в белезници и под конвой, Буров е хвърлен в следственото управление на Държавна сигурност. Осъден е на 20 г. затвор заради “опити“ да събори народната власт и да реставрира фашисткото управление. Но съдбата е предвидила друго. Той излежава само 576 дни. Умира зад решетките на пазарджишкия трюм през 1954 г.
Двете му единствени преки наследнички  живеят извън България.
Искра Цекова