Всеки министър влиза в зъбите на властта. Зъбното колело на рушвета го захапва. А като го захапе веднаж, пущане няма. Трябва да сечеш с топора, или да блъскаш в зъбите, докато падне. Връщане назад няма. Обратни рефлекси – за отказ от властта – не съществуват.
Нужен е бой, или пък много-много тъжна перспектива за напред, както бе при нас на 21 юни 1931 година, да не виждаш бъдеще... Властта е като узряла круша. Тя трябва да се откъсне точно навреме, не когато е презряла крушата, а когато е в най-хубавия си „твърд” период – златистожълта и сладка, но не мека и гнила.
-Излиза, че няма безкористни министри.
-Имало е, но вече няма. Защото има закон на бандата: „Ако не си като мен, няма да си при мен. Ако не си като нас, няма да си при нас.” Честен мошеник няма, както няма и безчестен светец.
Аз съм напълно убеден, господин Памукчиев, че ако на идващата на власт опозиция й се постави условие да декларира всичко, което има, и какви й са доходите, тя ще се стъписа. Тя ще се замисли. Защото и тя идва за власт, пари и жени, не за друго. И тя иска да граби.
Грабежът е емблемата на българската държавна политика открай време. И слабите отблясъци, слабите сияния на Христо Ботев, на Васил Левски, на Георги Бенковски, на Панайот Волов, на Васил Друмев са само бледи-бледи залези.
Бледи сенки на истинската народна чистота.
Българският народ – мисля си аз сега – като изгнаник, като отшелник, като наказан, не заслужава тая горка участ 99 на сто от управниците му да са мошеници и властогонци. Парламентът е една банда на бърборковци, банда от хитреци, банда от преуспели демагози.
Вашата власт повтаря грешките на миналото и ще си изпати. Ако вашият министър на вътрешните работи няма таен фонд, няма да иска да стане министър на вътрешните работи.
-Сигурен ли сте?
-Абсолютно. Всеки таен фонд е една примка, една стръв, една въдица. Вашият министър, казвате, бил работник преди. Какво е имал той като работник? Две голи ръце.
Даде ли той декларация, преди да стане министър, какво има?
Не, нали?
Каза ли какви имоти притежават близките му, жена му, ако е женен – не, нали?
А ще го попитате ли вие, господин Памукчиев, като напусне властта – какво има?
Не, нали?
Тогава вашата власт, вашата партия покварява хората и не иска сметка за това кой какво има и откъде го има.
Всеки министър е потенциален лъжец, крадец и капиталист. Той се заразява от манията за власт и иска вечно да е на власт и вечно с много пари. Затова, още докато е на власт, всеки министър-председател и министър влиза в няколко акционерни дружества. Димо Казасов в „Изида”, Кимон Георгиев – в каучуковата индустрия при двамата евреи – Хаим Бакиш и Калдерон – собственика на фабрика „Каучук”.
Дочо Христов бе акционер на братя Дамянови, на Гара Курило, на Бакърената фабрика, на Филипчеви... Знам всеки къде е бил и какво е правил? Георги Димитров има само една бащина къща, нищо друго, но и той трябва да подаде декларация – всеки трябва да идва с декларация. И опозиционният печат е за това – да проверява, да проследява истина ли е казано. И никой министър да не взема повече от това, което му се полага като заплата.
Тогава, само тогава България ще процъфти.
-Но това никъде го няма по света.
-Има го във Финландия. В 1919 година там се приема тази хубава традиция и тя стана държава.
-Защото има гори.
-Защото има закони. Министърът да е слуга на народа, както и депутатът, а не кандидат за пари, жени, власт.
Във Финландия всяко дете, всеки човек може да отиде при министъра. И да поиска да провери доходите му. Имотите му.
Рит Танер бе станал държавник като декларира и кучето си дакел, което струваше наши пари хиляда лева.
Защото във Финландия всяко нещо, което струва нещо в дома на министъра, на депутата се декларира...
В България декларации няма.
Но министърът на финансите знае винаги кой какво има.
Но никога не го облага с толкова данък, колкото заслужава. В България има една порочна практика да се вижда престъпникът и престъплението му от кмета, от бирника, от властника, но да не се вдига врява, да не се шуми около него.
Но да се има на ум. И като наближат изборите, това престъпление да се напомня.
Стара, чисто българска практика. Най-вече в селата.
Ето защо изборите у нас почти винаги са опорочени и нечисти.
И ние, Сговора, играхме на тази карта, на тази рулетка със същите средства.
То не може иначе. Щом си в бандата, ще действуваш като бандата.