Семейство Бурови е здраво вплетено в българската история, а Атанас Буров може би най-дълго и успешно съчетавал политиката и бизнеса в третата българска държава. Министерствал няколко пъти, умел и гъвкав дипломат, собственик на банки и проспериращи предприятия, търговец с европейски размах.

ХристоМАРКОВ

От малкото на континента, които излизат от голямата депресия през 30-те години на 20 век по-заможни. Проправил пътя на българските стоки на континенталния пазар. Повече от десетилетие съвместно с Анжело Куюмджийски и семейство Белчеви държи 90% от износа на тютюн за Германия. По време на „народната република” комунистите се разправят набързо и с него, за да завърши живота си върху въглищата на котелното в Пазарджишкия затвор. Българска съдба.
В условията на световна финансова криза ще е добре да се върнат водещите икономисти към неговите съвети, вместо да умуват върху неадекватните предложения на президента Гоце и съветниците му. Защото 2010 г. ще е особено тежка за икономиката и селското стопанство. Например субсидирането на тютюнопроизводството от държавата спира окончателно. А „специалистите” вече предложиха отглеждането на тютюн да се замени с производството на ... тикви. Така се правело „зелено торене” от нереализираната продукция, т.е. тиквите оставали на полето, разлагали се и по естествен път се обогатявала почвата.
Традиционните земеделски култури също изчезват. В някои европейски страни това стана. Изчезването на производството на лен в Литва например снижи БВП с няколко процента, а в Крит и Гърция възстановиха традиционното производство на мини банани, защото търговията с царевица се срина на борсите. Дания води война за своите сирена, а Полша за картофите си. В края на живота си Атанас Буров оставя спомените си за тежките дни на българския бизнес през годините. „ Ляпчев вместо да хвали българското грозде в края на 20-те год. трябваше да насърчи производството на сини сливи и кайсии, за които има страхотни условия в България. Българското вино до 1933 г. се търсеше само в Полша и Чехия, защото нямахме амбалаж и типични сортове. Мит е, че българското вино се търси много. Правят изключение само вината от мувруд, дамянка и памид. Другото си го имат.” – съветва политика и крупен предприемач Буров. По-нататък продължава: „Ами аронията? Вирее във всички части на България, в Европа има пазар за нея, но никой не побутва селяните да я разсаждат. Употребих доста усилия да накарам правителствата да разберат, че ядките са икономика. Около пътищата трябва да има орехи, бадеми, лешници, фастъци. За тях има винаги добър пазар, а са и по-трайни от други земеделски производства. По време на войната изнасях цялото производство на шипки – сладко, сушени за чай, даже вино правехме и всичко отиваше в Германия. Аз съм първият, който намери пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничения манатарка и пачи крак. Типичните дребноплодни култури, като боровинките, аронията, ягодата, малината и къпината винаги ще бъдат изключително търсени. Само тук вкусовите им качества са неповторими. Традиционните сурово-сушени месни продукти се произвеждат в България по специфични технологии и са свързани с историята и идентичността на нашия народ. Аз направих пробив на пазара с луканки, пастърми и суджуци. По време на войната се търсеха трайни продукти и нашите бяха незаменими. Наврели сме се в най-хубавото място на света, но никога не сме знаели да печелим от земята, която Господ ни е отредил. С вино от познати сортове няма да учудим Италия и Франция, но с редки десертни сортове може да го направим.” Не е лошо да се разгърнат спомените на един от най-заможните българи, който ни е оставил и незабравими „буровски лафове” като – „Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците” или „ В България винаги е имало излишък на чиновници и кандидати за министри и недоимък на мислещи икономисти и търговци” и още „От свиня сапун и от комунист власт не се взимат”, за да завърши: „Българинът никога не отказва залък хляб и чаша вино, но не прощава слабости на политиците си”. Някой бе казал преди години, че правилните решения в икономиката и политиката може да бъдат открити в историческите превратности. Чета Атанас Буров и все повече се убеждавам в това. Въпросът е дали четат други хора. Важните.

Пред бюрото на Буров през 93 година се настаниха приватизаторите,но не успяха да вденат ни една от идейте му, а даже бяха ходили за обмяна на опит в страната с най- успешната приватизация -Чили.